Управителния съвет на сдружение ``национална утринна молитвена среща-/нумс/``




страница3/4
Дата06.06.2016
Размер0.74 Mb.
1   2   3   4

МВД РБ состоит из четырех депортаментов: І. Депортамент” Милиция”; ІІ. Депортамент „Полиция”; ІІІ. Депортамент”Жандармерия”; ІІІІ. Депортамент”Комитет Государственной Безопастности/КГБ/”

  1. Депортамент Милиции сохраняет все функции и структури сегодняшней работы и обязанностей сотрудников милиции по обеспечению индивидуальной персональной безопастности граждан РБ, гостей и посетителей нашей страны, частной и личной собственности их, и соблюдения законов Республики Беларусь, расследует факты индивидуальных преступлений. Все преступления должны быть разкриты.

  2. Депортамент Полиция контролирует и обеспечивает безопастность государственных служащих, руководящих работников, руководителей Государства, предупреждает акты терроризма против Государственных учреждений, обеспечивает охрану и успешную работу предприятий, организаций, школ, ВУЗов, фабрик и заводов, фирм и коллективных предприятий, Посольст и дипломатических служб, инностранных организаций. Депортамент Полиция работает в тестном сотрудничестве и взаимопомощи с сотрудниками милиции. Пример: на заводе/и повсюду/, работают персонально индивидуально граждане, кругло сутачное дежурство сотрудников милиции по защите их безопастности обязательно. Завод /ВУЗ, болница, посольство, и во всех госучреждениях / государственное учреждение, значит кругло суточное дежурство сотрудников полиции обязательно /как и милиции/.

  3. Депортамент Жандармерия обеспечивает и контролирует безопастность всех средст движения, воздушное, дорожное, железнодорожный транспорт, Вокзалы, Аеропорты, городской и международный транспорт, грузовые и пассажирские перевозки, все средства передвижения индивидуальных персонального пользования, прудупреждает и расследует факты терроризма и катастроф, нарушение прав граждан при передвижении и путешествиях. Депортамент „Жандармерия” ,все его служители работают в тестном сотрудничестве с сотрудниками других депортаментов МВД, обеспечивая свободу передвижения, соблюдения прав человека и соблюдая законодательство РБ. Например; вокзалы, заводы, государственные учреждения, все организации должны быть под круглосуточной охраной сотрудников милиции, полиции, жандармерии и КГБ.

  4. Депортамент”Комитет Государственной Безопастности РБ”, обеспечивает предупреждение и контроль за действиями террористическех актов, препятствует распространению наркотиков, алкогольных напитков, тобачных изделий, контрабанда вывоза товаров и сырья из территории РБ, ввоза оружия массового поражения, контролирует и предупреждает нарушение законов и совершение преступлений со стороны сотрудников МВД, высших должностных лиц и государственных чиновников. КГБ РБ работает в тестном сотрудничестве и взаимопомощи со всеми сотрудниками депортаментов милиции, полиции, жандармерии. Например, все вокзалы, фабрики, дипломатические представительства, все государственные учреждения должны быть под круглосуточным контролем сотрудников КГБ, милиции, полиции, жандармерии, для обеспечения безопастности жителей РБ и наших гостей, соблюдая права человека на свободную и счастливую жизнь.

  5. /а/.Разрешено, под строгим контролем КГБ, для научно-технических и медецинских целей производство алкоголя/метиловы, этиловы спирт и др./, табака/получение никотиновой кислоты и др./, наркотических средств/канопля, марихуана и др./.

  6. /б/. Митинги, демонстрации, протесты, референдумы, пикеты являются неотьемлимым правом граждан РБ, выражением их активной и зрелой гражданской позицией, желанием граждан РБ жить счастливой и обеспеченной Государством жизнью. Аресты, задержание, насилие со стороны органов МВД во время этих мероприятий запрещены. Присутствие сотрудников МВД во время массовых мероприятий обязательно с целью выполнения требований народа в течении одних суток. Зачем нам Государство которое не заботится о процвитании и благополучии своих граждан. Соблюдение закона о МВД РБ возлагается на Прокуратуру РБ, Конституционный Суд РБ и всех граждан нашей Державы.

  7. Сотрудники МВД, как и все граждане РБ, могут быть вооружены оружием самозащиты порализующего действия. Боевое оружие имеют только служители и воины Министерства Обороны. Оплата труда сотрудников МВД РБ почасовая, пять рублей/5 дол.,5 евро/за час, не более десять часов работы. МВД имеет свои производственные мощности для обеспечения своей работы/средства транспорта, видео наблюдения, радио и електронного контроля и др./ МВД РБ работает публично, открито, гласно и не нуждается в сексотах, тайных агентах, доносниках.

Подпись: Председатель Парламента РБ, Главный Прокурор РБ, Президент РБ.

ЗАКОН №6/2012”О Министерстве Инностранных Дел и всех Дипломатических служб Республики Беларусь за пределами нашей Державы”.

МИД РБ является основной и главной отраслью производственного развития нашего государства и материального благосостояния нашего народа. Через Посольства, Консульства, Культурно информационные центри и Международные организации МИД РБ работает впервую очередь как торгово индустриальная и инвестиционная структура. Работа МИД РБ определяется количеством тон товаров доставленных в нашу страну, величиной финансовой инвестиции в стране пребывания, способностью ликвидации безработицы и увеличением рабочих мест в стране пребывания. Например;

1.с Республикой Болгария заключаем соглашение об откритии в областных городах Беларусии Консульств и Культурных институтов Болгарии/6, шесть/, и на таком соглашении делаем тоже самое в городах Болгарии; Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Хасково, Монтана.

2. По соглашению между Министерством Финансов и Народым Банком Болгарии и Министерством Финансов и Национальным Банком Беларуси производим взаимо обмен финансов минимум 10 миллиардов рублей/равнозначно 10 милл.дол.,10 милл.евро/ на 10 миллиардов местной валюты/лева/. Обмененную сумму вкладываем как инвистицию в покупку товаров местной промышленности, в транспортную индустрию доставки, тем самым способствуя развитию местной индустрии, увеличению числа рабочих мест. Обмененные финансы Беларуси, Болгария может вложить в содержание своих Дипломатических структур на территории нашей страны.

3. Наши Дипломатические структури предлагают в стране пребывания работу безработным гражданам в Беларуси, предлагают получения высшего образования, так как в Беларуси все студенты получают стипендию 500 рублей/500дол.,500евро/на месяц. Прием студентов без ограничения и без всяких условий. Стипендия студентов сельхоз ВУЗов 600рублей.

4. Задача МИД Республики Беларусь организовать такую работу во всех странах мира.

Список товаров и продуктов местного производства необходимых для ввоза в Р.Бела;

а/. Продукты питания, овощи, фрукты, фураж:

б/.Одежда, обувь, ткани, сырье:

в/.Лекарства, фармацевтика, медицинское оборудование:

г/.Строительные материалы, оборудование, мебель:

д/.Машино транспортные средства, техника, инструменты и материалы:

е/.Удобрения, семена, живой товар всех видов животноводства:

ж/.Все остальнвое местного производства.

Материальное изобилие и счастье граждан Республики Беларусь зависит от четкой работы державных структур и менеджмента управления.

Контроль за работой МИД РБ возлажить на Министерство Финансов РБ и Министерство Торговли РБ.

Подпись: Председатель Парламента РБ, Президент РБ, Министр-Председатель РБ.

Дирекция “Българско гражданство” обявява номерата на преписките с отказ за издаване на указ както следва:

000110/2008 000122/2008 000138/2008 000141/2008 000203/2008 000239/2008 000240/2008 000241/2008 000331/2008 000421/2008 000422/2008 000444/2008 000469/2007 000501/2008 000502/2008 000504/2008 000505/2008 000589/2008 000661/2010 000701/2008 000780/2008 000959/2007 000987/2008 000989/2008 001011/2008 001012/2008 001013/2008 001014/2008 001030/2008 001060/2008 001061/2008 001062/2008 001063/2008 001067/2008 001332/2008 001418/2008 001453/2008 001510/2006 001513/2008 001723/2008 001724/2008 001933/2008 002144/2008 002153/2008 002154/2008 002303/2008 002304/2008 002321/2010 002485/2008 002733/2008 002923/2010/(М.Вашкевич). 003015/2008 003372/2010 003682/2010 003981/2008 004218/2008 004317/2008 004444/2008 004531/2010 004541/2010 004544/2010 004679/2006 004712/2008 004827/2006 005062/2008 005151/2008 005198/2008 005200/2008 005341/2008 005511/2008 005514/2008 005524/2008 005596/2008 005682/2008 005690/2008 005733/2007 005808/2008 005810/2008 005852/2008 005876/2008 006125/2008 006195/2008 006292/2008 006421/2008 006537/2008 006550/2008 006780/2008 006808/2008 006908/2008 006935/2008 006936/2008 007044/2007 007056/2008 007057/2008 007058/2008 007061/2008 007076/2008 007079/2008 007129/2008 007132/2008 007137/2008 007335/2007 009147/2007 011832/2007 011833/2007 013526/2006 013625/2005 021821/2005

До „Временна парламентарна комисия за проучване на нормативните основания, фактите и обстоятелствата при помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 22 януари 2002 - 22 януари 2012 г.”

Копия: До Комисия за Защита от Дискриминация.



Протокол № 101/2011 г. Подписан от Вице Президент Ангел Марин не легитимен. Това решение да обжалваме в КС, МСПЧ в Страсбург и всички Международни иституции. Посмотрите сайт: http://www.narod.ru/guestbook/index.xhtml?owner=6719883&c=27 о посещении Генеральный Прокурора Республики Беларусь Виктора Шеймана по покана на Главный прокурор Българии Никола Филчев. След това посещение в 2003 година аз, Михаил Вашкевич, беше арестован с цель депортация в Беларус. В края на минулата година, по покана „Президента” Лукашенка в Минске беше Министр на Въшните работи РБ Николай Младенов, след два месяца аз получил отказ за гражданство със тази абсурдна мотивация. Какво сега да чакам? С уважение М. Вашкевич.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО До

Регистрационен индекс и дата Г-н Михаил Вашкевич

97-00-348/11, 24.02.2012 ул.”Жолио Кюри”№2, ап.4

КОПИЕ: Г-жа К. Койчева

И. Д. Директор на Дирекция

Приемна” на Президента



Ул.”Дондуков”№2

Гр. София-1123

На Ваш № 94-01-39 от 15.02.2012 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВАШКЕВИЧ,

Във връзка с молбата Ви до Президента на Република България, препратена до Министерството на правосъдието, с която искате съдействието за ускоряване на процедурата по придобиване на българско гражданство, Ви уведомяваме, че след извършената проверка в информационната система на дирекция”Българско гражданство”се установи, че с протокол №101/2011 г. Съветът по гражданството разгледал Вашата молба и е дал мнение да не бЪде уважена на основание чл. 19 от Закона за българското гражданство по съображения, свързани с националната сигурност. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ

БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО: К. МАТЕВА-ТРИФОНОВА



(подпис, печат).

До „Временна парламентарна комисия за проучване на нормативните основания, фактите и обстоятелствата при помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 22 януари 2002 - 22 януари 2012 г.”



Протокол № 101/2011 г. Подписан от Вице Президент Ангел Марин не легитимен. Това решение да обжалваме в КС, МСПЧ в Страсбург и всички Международни иституции. Посмотрите сайт: http://www.narod.ru/guestbook/index.xhtml?owner=6719883&c=27 о посещении Генеральный Прокурора Республики Беларусь Виктора Шеймана по покана на Главный прокурор Българии Никола Филчев. След това посещение в 2003 година аз, Михаил Вашкевич, беше арестован с цель депортация в Беларус. В края на минулата година, по покана „Президента” Лукашенка в Минске беше Министр на Въшните работи РБ Николай Младенов, след два месяца аз получил отказ за гражданство със тази абсурдна мотивация. Какво сега да чакам? М. Вашкевич.

В 2003-ом году,по приглашению Главного Прокурора Республики Болгария Николы Филчева,был организован визит Генерального Прокурора Беларуси Виктора Шеймана,организатора и руководителя,совместно с Президентом Александром Григорьевичем Лукашенко,”Эскадронов смерти”.Результатом работы”Эскадронов смерти”в Беларуси безследно исчезли 37 человек,в основном лидери оппозиционных партий,журналисты,бизнесмены. Главный Прокурор Болгарии Никола Филчев воспринял опыт своего учителя и товарища Виктора Шеймана по ликвидации своих оппонентов через отвличание и бесследное исчезновение. Опыт”Эскадронов смерти”,возглавляемых Виктором Шейманом понравился Главному Прокурору Болгарии Николу Филчеву. Итогом визита Генерального Прокурора Беларуси Виктора Шеймана, руководителя”Эскадронов смерти”в РБ явился мой арест в Болгарии, где я, Михаил Иосифович Вашкевич, имею статут емигранта беженца, с целью экстрадации меня в Беларусь. Только вмешательство правозащитных организаций Болгарии, таких как Болгарский Хельсинский Комитет, Атлантический Клуб, в-к”Про и Анти”и др. спасло меня от безследного исчезновения по пути из Болгарии в Беларусь. Болгарски”Октопод”организован и действует на принципах белорусских”Эскадронов смерти”,прошедших школу КГБ-ДС.

ЧРЕЗ ПОСОЛОСТВОТО в

София до Правителството ВИ

МОЛБА ЗА УБЕЖИЩЕ

От: Михаил Йосифович Вашкевич, имигрант от Р. Беларус, адрес: гр. 2600, Дупница, ул. „Еделвайс” № 11.

Надявам се, че Вашето Правителство счита своята държава за свободна и демократична страна, за това Ви моля да ми дадете възможност да живея и да умра като свободен човек във Вашата държава.

16.04.2012 С уважение: М.Вашкевич.

Through the Embassy

in Sofia, to Your Governmen Date:16.04.2012

An Application Form for a Refuge

From MICHAEL YOSIFFOVICH VASHKEVICH, a refugee from Belarus ,born – 20.09.1944, addres: st.``Edelvais``-11, Dupnitsa-2600.

I hope that Your Government sees your country as free and democratic - for that reason, I am kindly asking you to give me a possibility to live and die as a free person in your country.

Respectfully: M.Vashkevish.

МОТИВАЦИОННО ПИСМО./Avtobiografia/.

От Михаил Йосифович Вашкевич, София – Изток, ул.”Жолио Кюри” 2, ет.2, ап.4 ЕГН 4409207182, 60 г. Телефони: д. 02/8705542; 0882/273163.

Роден съм на 20 септември 1944 г. в с. Михалковичи, Минска област, Беларус. Завършил съм висше политическо образование през 1974 г. Разведен съм, имам син и дъщеря, които живеят извън Беларус.

През 1996 г. дойдох в България, тъй като не съм съгласен с политическата диктатура на президента Лукашенко и отношението му към вярващите в Бог хора. От тогава живея в София – 16 години. Ползвам се със статут на хумантарен чужденец, мога да работя, откривам фирми, да пътувам в чужбина и т.н. съгласно българското законодателство.Имам официален и църковен брак с Мария Александрова Коларова, учителка – пенсионерка, с която живеем на ул. “Ж.Кюри” № 2. Трудовата си дейност започнах в Беларус като работник в завод за специални поръчки докато следвах. След това като журналист. Общият ми трудов стаж е 25 г. Последните години в Беларус работих като главен редактор на рекламно-информационна агенция “АУМ” в Минск при голямата търговска фирма “РАНЕТ 92” и като сътрудник на депутат в парламента в Минск.

В България съм работил на свободна журналистическа практика. Здрав съм, имам личен лекар, издържам на студ и жега. Не пия и не пуша. По характер съм контактен и общителен, с весел нрав, много търпелив, спокоен и уравновесен. Имам много приятели в София и страната. Нямам никакво нарушение на българските закони и моралната етика. Посещавам евангелска църква. Работя на компютър и интернет, за което съм се обучавал допълнително в български и корейски квалификационни курсове и притежавам съответните сертификати. Мисля, че мога да бъда полезен на с опита си, който имам от Беларус в областта на рекламата и организационните дейности; с владеенето на руски и български език и познаването на административни, политически, държавни и обществени институции в България; с журналистическите си умения контактност, анализ, проверка, разработка и реализация на различни проекти. Съпругата ми е професионален преводач от руски на български език и обратно, работи също на компютър. Като белорусин съм близък по манталитет на литовската нация. Познавам Литва, Вилнюс, Каунас и др. градове.

16.04. 2012.

София Подпис: M. Vashkevich.

СЪЮЗ НА ПИСАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ основан от Иван Вазов в 1913 година, заличен от ``Народна власт``в 1946 година, возкресен от Слави Македонски в 2001 година.

Председател на``Съюз на писателите в България``г-н Никола Илиев Статков; тел: 02/8733786, 0885/442778.

КОЙ ОСВОБОДИ БЪЛГАРИЯ./Лекция за Уайс-мен клуб; Михаил Вашкевич, Беларус-България/.

За свободата на България рамо до рамо са се сражавали беларуси, поляци, финляндци, румънци, македонци, руснаци, българи, сърби, осетинци, представители на други народи.
Във връзка с честването на 134-годишнината от освобождението на България от османско иго изпитахме потребност да припомним, че и белоруският народ заедно с други народи на Русия, е взел активно участие в руско-турската война 1877-1878 г. Още повече се засили желанието ни затова след тържествената заря за 3 март. При проверката бяха споменати представители на много народи, воювали в редовете на руските войски по време на тази освободителна за България война.
Месец март почти изтече, много събития се случиха и се случват от 3-ти март до днес, които изместват назад в съзнанието ни тази знаменателна годишнина. Но сме на мнение, че към паметта на воювалите и загиналите за една благородна кауза, каквато е освобождението на братя – християни, както и към техните потомци, сме длъжници и че за доброто дело никога не е късно.
За съжаление, с точни сведения за числеността на белорусите – участници в руско-турската война не разполагаме. Според някои данни, които сме събрали, в състава на руската армия за освобождението на България са воювали около 11 хиляди белоруси.
Достоверно известно е обаче, че форсиралият Дунав през юни 1877 г. Челен отряд на руската армия под командването на белорусина генерал Йосиф Владимирович Гурко, състоящ се от 31-ви кавалерийски ескадрон, 10 пехотни батальона и 32 оръдия, в значителната си част е бил окомплектован от белоруси. По този начин - от значителен брой воини-белоруси - са били сформирани и Могилевският и Минският пехотни полкове, Белоруските улански и хусарски полкове, 119-ти Коломенски пехотен полк и 30-та Коломенска артилерийска бригада, носещи имената на местата, където са формирани.
Заслугите на Челния отряд и на неговия командващ генерал Гурко за освобождаването на България от османското иго са толкова значими, че задължават по-подробно да се разкрие жизненият и боевият път на този легендарен пълководец.
Дворянският род Гурко ( Ромейко-Гурко) произхожда от Могилевска област на Белорусия. Бащата на Йосиф Владимирович – Владимир Йосифович участвал във войните в Кавказ, бил генерал и се радвал, че синът му още в детството си мечтаел да стане военен. “Ако е вярно, че хората се раждат военни, то Йосиф Владимирович Гурко се е родил именно военен” – това пише за Гурко един от авторите на книгата “Героите на Шипка” О. Михайлов.
На 18 години Гурко-младши завършва Пажеския корпус и получава назначение като корнет в лейб-гвардейския Хусарски полк. Постепенно се формира като умел кавалерийски офицер. По време на Кримската война от 1853-1856 г. Гурко всячески се стреми към Севастопол и, за да попадне там, сменя пагоните си на ротмистър от гвардията с пагони на майор от армията с думите: “Да живеем с кавалерията, но да мрем с пехотата!” Той се прехвърля в Черниговския пехотен полк, но така и не успява да вземе участие в бойните действия, тъй като Севастопол вече е паднал, а скоро е сключен и мир.
Връщайки се в лейб-гвардията на Хусарския полк с предишния чин ротмистър, Гурко командва ескадрон и го превръща в отличен. Александър ІІ го забелязва и го произвежда във флигел-адютант. През 1861 г. Гурко става полковник, а през следващата година е зачислен в свитата на царя. Изпълнява важни административни задачи, свързани с провежданата от Александър ІІ реформа и се представя като целеустремен и безпристрастен човек.
През 1866 г. Гурко е назначен за командир на 4-ти хусарски Мариуполски полк, а през 1867 г. е произведен в генерал-майор. През 1869 г. получава командването на лейб-гвардейския Гренадирски полк, като го командва в продължение на 6 години и го превръща в образцов. Следващото му назначение е за началник на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия, като от 1876 г. Гурко става генерал-лейтенант. За своите 48 години по онова време той е строен като юноша, издръжлив и непретенциозен по суворовски в храненето и бита.
Своя талант на военачалник и забележителното си лично мъжество ген. Гурко проявява по време на руско-турската война 1877-1878 г.. Назначен за командир на Челния /Южен/ отряд на руската армия, действащ край Дунав, на 25 юни 1877 г. той стремително овладява старата столица на България Велико Търново, на 1 юли завзема стратегически важния Хаинкьойски проход, преодолява Балкана, завзема Казанлък и Шипка. Първият поход на Гурко отвъд Стара планина предизвиква паника в Константинопол, смяна в турското командване, прехвърляне на военни части отвъд Балкана - армията на Сюлейман паша, която трябвало да се придвижи до Плевен, обсаден от руските войски.
Отвъд Стара планина Гурко, независимо от трикратното превъзходство на противника, му нанася още редица чувствителни удари. Най-сполучливо се оказва сражението в Джуранли, където разбива напълно един от сподвижниците на Сюлейман паша – Реуф паша. За жалост, на 18 юли завършва неуспешно вторият щурм на Плевен и Челният отряд на Гурко се изтегля назад до Търново. За спечелените победи командирът на Челният отряд получава ордена “Св. Георги” 3-та степен и званието генерал-адютант.
Всички се чудели на хладнокръвието на Йосиф Владимирович в бойна обстановка, а той самият не виждал нищо необикновено в това и учел и подчинените си на такова хладнокръвие, казвайки : “Боят при правилно обучение не е нищо особено. Това е също като учението с боеви патрони, но изисква още по-голямо спокойствие, още по-добър ред”.
През август 1877 г. Гурко се връща в Петербург, прави мобилизация и сбор на своята 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия и се придвижва с нея към театъра на военните действия при Плевен.
Назначават го за началник на кавалерията на Западния отряд, разположен на левия бряг на река Вит. Йосиф Владимирович успява да убеди генерал Тотлебен, ръководещ обсадата на Плевен, в необходимостта от решителни действия за пътя от София, по който към Плевен се придвижват турски подкрепления и продоволствия.
Получавайки под свое командване допълнително цялата гвардия, включително и Измайловския полк, той завладява турските опорни точки по софийския път – Горни Дъбник и Телиш /октомври 1877 г./, с което окончателно завършва пълната обсада на Плевен. Дори онези командири в гвардията, които били старши по чин от Гурко и първоначално роптаели от новия началник, след тези успехи започнали да изразяват пълното си доверие към него. За сражението при Горни Дъбник Гурко е награден със златна шпага, обсипана с диаманти.
Следващата идея на генерал “Вперед” (“напред”), както започнали да го наричат войниците, бил планът за незабавно настъпление към Стара планина. Независимо от възраженията на щаба на руската армия, планът получава подкрепата на Александър ІІ, намиращ се в Плевен. През ноември Гурко осъществява настъплението към Етрополе – Орхание, и, завземайки ги, се оказва на удобни изходни позиции за преодоляването на Балкана.
Подкрепен с части след превземането на Плевен, начело на 70-хилядния Западен отряд, на 13 декември Гурко потегля през Балкана. Походът трябва да се проведе в условията на силни студове и бури. Знаейки, че не всички подчинени му командири одобряват похода, Гурко заявява:” Ако на големите хора им е трудно, аз ще ги взема като резерв, а напред ще тръгна с малките”.
Един от участниците в похода описва така началото му: “...Напред потегли огромна маса хора, коне и оръдия. Русите и българите повдигаха с въжета огромните оръдия. По замръзналите горски пътеки сапьори изсичаха стъпала... Някъде отдалече се носеха думите на “Дубинушка”: “Ей, дубинушка, ухнем...” Привечер вятърът се усили и се превърна в снежна буря”.
По време на похода командирът на отряда дава личен пример на всички с издръжливост, бодрост и енергия, споделяйки наравно с редовите воини всички трудности на прехода. Лично ръководи придвижването на артилерията по заледените планински стръмнини, нощува до огньовете, храни се като войниците – със сухари.
Когато на един от превалите докладват на Гурко, че артилерията вече и на ръце не може да се придвижва, “железният генерал” казва: “Ще я изтеглим със зъби!” Отрядът преодолява и този превал. След 8-дневна героична борба с планината, студовете и бурите Западният отряд на Гурко се спуска в Софийската долина. В резултат на упорити боеве той овладява Ташкисенската укрепена линия и на 23 декември превзема София.
В заповедта по случай освобождаването на града Йосиф Владимирович отбелязва: “С превземането на София завърши блестящият период на тази война – преходът през Стара планина, в който не знаеш на какво повече да се чудиш: на храбростта ли, на вашето геройство ли в сраженията с неприятеля, или на издръжливостта и търпението, с които вие понасяхте тежките несгоди в битката с планината, студовете и дълбокия сняг... Ще минат години и нашите потомци, които посетят тези сурови планини, с гордост ще кажат: оттук премина руската войска, възкресявайки славата на суворовските и румянцевските чудо-богатири!”
Небивалият в историята зимен поход през Балкана предрешава изхода от войната, която се води в името на освобождаването на българския и другите балкански народи. Приносът на Гурко за победата му носи не само чин генерал от кавалерията и ордена на “Св. Георги” 2-ра степен, но и голямо обществено признание. Някои военни историци именно него наричат “победителя от войната 1877-1878 г.”.
Има още един белорус, за когото не можем да не си спомним – това е старши унтер-офицер от лейб-гвардията на Преображенския полк Константин Викентиевич Хруцкий. В състава на 354 Мински пехотен полк той взема активно участие в героичните боеве за Шипченския проход през август 1877 г. За бойната си доблест в боевете на Шипка генерал Столетов лично му връчва Георгиевски кръст. К. В. Хруцкий се отличава и в боевете при Плевен - той е сред първите, влезли в обсадената крепост.
На неговите сто години, по покана на българското правителство през 1955 г. К. В. Хруцкий посещава България. Връчена му е най-високата по това време държавна награда – орден ”Георги Димитров”. Хруцкий е участвал активно в дейността на Обществото за съветско-българска дружба. За тази своя дейност през 1965 г. 110 годишният Хруцкий е награден с ордена “Почетен знак”. Умира на 15 февруари 1969 г. - на 114 г.
Руско-турската война приключва с подписването на 3 март 1878 г. в Сан-Стефано на предварителен мирен договор между Русия и Турция, според който България от Дунав до Егейско море се обявява за самостоятелна държава. Цената на победата в тази война са 200 хилядите воини-славяни, отдали живота си за освобождаването на българския народ от османското иго. В тяхното число са и немалко белоруси.
И макар че оттогава са изминали 125 години, белоруският народ грижливо пази паметта за съвместната борба за освобождаването на България. В чест на победата в руско-турската война 1877-1878 г., на Минското военно гробище е издигнат храм-паметник на Александър Невски. Неголям по размери, кръстокупулен, наситен с архитектурно-декоративни детайли, храм-паметникът е построен в традицията на руския църковен барок от ХVІІ-ХVІІІ в. Вътре в църковната сграда, върху колони са поставени мраморни плочи и със злато са изписани имената на 118 воини от 30–та Коломенска артилерийска бригада и от 119 Коломенски полк, героично загинали край Плевен и в битките за България. В храма и до днес се съхраняват военните реликви: походната църква и полковите хоругви на 119 Коломенски полк.
Зад стената на олтара в храма са погребани останките на висшите офицерски чинове, а недалеч от храма има две братски могили за войниците.
От деня на освещаването на храма и до днес 4 пъти в годината на Вселенските събори, а също и на 3 март – в деня на придобиването на независимостта на България, тук се отслужват заупокойни богослужения, при които доблестните воини се споменават поименно.
Освен руският и белоруският етноси, в състава на руската войска са влизали и румънци, украинци, финландци, поляци, шведи, евреи, норвежци, германци и представители на още 14 етноса.
Освен православни християни, в състава на руските войски са влизали католици, юдеи,протестанти, мюсюлмани и др.
Екипът на нашата фондация “Демократична Белорус” в България, съвместно със специалисти от Софийския университет и от Българската академия на науките, работи над проект “Етнически и религиозен аспект на състава на руските воини, освободили България от турско робство”.
Обръщаме се към посолствата и представителствата на Европейските страни, от чиито етноси има участвали и загинали за освобождението на България, да ни окажат техническа и информационна помощ за установяването на имената на воините в тази война и на техните потомци. Това ще послужи за укрепването на контактите и дружеските отношения между нашите и вашите страни и народи.
За контакти и информация имаме сайт: www.fdb-b1.narod.ru
Очакваме предложенията ви!
М. И. Вашкевич - Председател на Управителния съвет на Фондация “Демократична Белорус” и ръководител на проекта.
Превод от руски – Юлияна Николова

1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©uverenniy.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница